Последвайте ни в Google News Showcase
Бързо, ама наистина твърде бързо компанията, която по някакво странно стечение на обстоятелствата управлява България, прихвана болестта, която поразява всички властници у нас.
Кирил, Асен, както и техните приятели и роднини във властта вече са стопроцентово убедени, че извършват геройски дела, че никога не е имало и няма да има по-добри управленци от тях. На логичния въпрос: „А защо тогава доверието към вас главоломно пада и все повече и повече българи ви критикуват?“ – тези политически гении отговарят безапелационно: „Ами защото противниците ни пречат и правят всичко възможно да омаловажат постиженията ни“. Когато говорят за противници, представителите на управляващия кръг по защита на взаимните интереси далеч нямат предвид само опозицията, да кажем, партии като ГЕРБ, ДПС или „Възраждане“. Те са непреклонни в убеждението си, че срещу тях неспирно работят и могъщи външни сили, като например Русия.
Ако се заслушате във все по-конспиративните разсъждения на премиера, които той с охота излага пред наши и чужди медии, ще разберете, че основната мисъл на президента Путин е как да свали нашето правителство. Кирил си има и „сериозна обосновка“ на този възглед и постоянно я повтаря независимо от цялата ѝ абсурдност. България била пръв пазител на евроатлантическите ценности, никак не се поддавала на руския натиск и затова Путин правил всичко възможно, за да катурне това прекрасно и суперпрофесионално управление. Петков дори и примери дава. За да настрои всички пенсионери срещу кабинета, Русия мобилизирала цялата си хакерска мощ и я стоварила върху „Български пощи“. Пъкленият план бил, разкрива премиерът, възрастните хора да не си получат пенсиите и, ядосани, да тръгнат да свалят властта. А междувременно продължава параноичния си разказ пред чужди издания Петков, разни екстремисти веели руски знамена под прозорците му и се опитвали да влязат в кабинета му.
Наистина няма български управленец, който да не е обвинявал за некадърността си „враговете“ – както български, така и чужди. Това, че компанията на Кирил няма управленски качества, се виждаше далеч преди нейното инсталиране във властта. Само че тогава много хора предпочитаха да си затварят очите пред очевидната некомпетентност на тези самовлюбени лица, само и само да бъдела извършена Промяната. Сега вече и на най-наивните е ясно, че тези персонажи никога не са искали да правят каквато и да било Промяна, а са влезли във властта със задачата да изпълнят определени задачи на своите чуждестранни спонсори и, разбира се, с желанието да подобрят материалното си благосъстояние. Само че управленската неадекватност на тази дружинка е толкова очевидна, че те спешно трябва да си намерят някакво оправдание за провалите, което да ги задържи поне още малко на власт.
Ето сега Кирил, Асен, приятелите и роднините им във властта трябва спешно да отговорят на следния въпрос: как така се оказа, че най-бедната държава в ЕС, т. е. България, се отказа от руските енергоресурси, а могъщата икономически Германия, както и Италия се съгласиха да плащат за руския газ по предложената от „Газпром“ схема? Едва ли вече има българи, извън грантовите анализатори и политици, които да гледат сериозно на обяснението на видната енергийна експертка Лена, според която американският втечнен природен газ, каран с танкери от другия край на света, щял да ни излиза няколко пъти по-евтино от руския.
Тъжната истина е, че българските управляващи, водени от желанието да се изкарат „по-католици от папата“, за пореден път поставиха страната ни в глупаво и опасно за икономиката ни положение. Проблемът е там, че не те, а ние, нормалните българи, ще плащаме за тяхното евроатлантическо натегачество. Колкото и да са откъснати от реалността, Кирил и приятелите му не може да не се досещат, че когато цените в магазините запрепускат бясно нагоре и когато през зимата хората почнат да плащат двойно и тройно повече за отопление, народният гняв за отрицателно време ще ги изхвърли от властта.
А това би било крайно неприятно за сега управляващата компания, защото няма да е успяла да изпълни едно от основните поръчения на чуждестранните си вдъхновители, а именно свалянето на ветото върху началото на преговори на Република Северна Македония за влизане в ЕС. В желанието си да свърши тази задача, Кирил вече започва да говори съвсем нелогични неща. Например, поиска свикването на КСНС при президента по темата, постоянно повтаряйки, че за „шест месеца се били случили страшно много неща“.
От подобни изказвания разбираме единствено, че нашият премиер освен с много други сфери на познанието е скаран и с елементарната математика. Първо, последният КСНС по темата беше през януари, т. е. от неговото провеждане са минали не шест, както изчислява Кирил, а четири месеца. И, второ, нищо, ама абсолютно нищо не се е променило в поведението на Скопие, че ние да променяме позицията си. Вярно, увеличава се натискът на висопоставените брюкселски чантаджии върху България. Но това изобщо не е причина да ревизираме политиката си. Тъкмо обратното, колкото по-нахално се държат разните анонимни, неизбирани от никого, евроначалници, толкова по-категорично трябва да отстояваме справедливата си кауза.
Да, според Кирил и другите членове на управляващата дружинка защитата на българския национален интерес по тази тема също „обслужвала политиката на Москва“. Тази позиция, разбира се, е лишена от всякаква логика, но пък напълно се вписва в политически коректната русофобска истерия, която демонстрират Вашингтон, Брюксел, Лондон. Изглежда, нашият премиер наистина вярва, че колкото повече повтаря безсмислените тези на Байдън, Фон дер Лайен и Джонсън, колкото повече затъва в блатото на антируската риторика, толкова по-сериозно изглежда. Всъщност ефектът, поне сред българската аудитория, е точно обратният. В България параноичната русофобия никак не се цени. Ако някой блогър, лишен от способността да мисли логично, или пък политолог, съществуващ главно благодарение на задокеански грантове, се държи като пощръклял русофоб, това може да бъде отминато с насмешка.
Но когато премиерът на държавата затъне в примитивна антируска конспирология, това вече става опасно. Съществува реалната опасност такива хора не само да съсипят икономиката на страната си, както направиха с отказа от руския газ. Водени от желанието да се отличат пред чуждите си покровители, те са готови дори и във война да ни вкарат. Дано това ни послужи за урок и никога повече да не поверяваме управлението на страната на политически инфантили.
